ЗАКЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; закъ̀ркам, -аш, св., непрех. Разг. Започвам да къркам. Той [качамакът] чакаше, сложен на софрата, като печено сугаре. Свъртяха се и мливарите, наклякахме около софрата по на едно коляно и закъркахме. Н. Попфилипов, РЛ, 15. – Да е жив и здрав... да остарее и побелее. – И закърка плоската в зажаднелите жили на стария бекрия. П. Росен, ВПШ, 67.