ЗАКЪРМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закърмя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Закърмям2. Често се случва, некоя лехуса да нема млеко до 3 дни след добиването. Тогава занасят детенцето на друга жена, която кърми дете, и тя го закърмява. СбНУ Х, 209. Майката е, която още с раждането го закърмява със своето млеко. О, 1942, бр. 955 [еа].
2. Давам кърма1, кърмило1 на домашно животно. В селата със солта закърмяват добитъка от болест; просото скътват за цяр. Д. Маринов, Избр. пр I, 422. закърмявам се, закърмя се страд. Овците през това време да се закърмяват по-усилено, за да има достатъчно мляко за малките. ВОВ, 1929, бр. 35, 6.