ЗАКЪРМЯ̀ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от закърмявам и от закърмявам се; закърмяне. Стаята, дето се клехме, кръстихме „кърмачка“ в името на закърмяването в освободителната идея. Ил, 1933, бр. 2 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)