ЗАКЪ̀РПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от закърпя като прил. 1. За дрехи, обувки и под. – върху който има зашито нещо скъсано, разпрано, който е замрежен или с кръпка. По оръфаните му и закърпени дрехи се виждаше, че е някой беден човечец. Д. Калфов, Избр. разк., 315. Единият от войниците говореше на седящия срещу него мъж с измачкани градски дрехи и закърпени червени обуща. Х. Русев, ПС, 124. Той отиде до хамбара, там, където бяха се спрели тримата мъже, когато ги съзря в мъглата, и видя оставени до отвора няколко закърпени чувала. П. Спасов, ХлХ, 367. // За част от дреха, която покрива дадена част от тялото (колене, лакти и под.) – който е с кръпки. Двама души със закърпени колене и почернели от слънчевия пек чела искат да заживеят тъй, както прилича на еднокръвния брат. А. Каралийчев, С, 76. В тази хлъзгава кал едва се крепи на нозе поп Йеремия в изсивяло, протъняло расо със закърпени плещи. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 35. Подпря се на закърпените си лакти. // За човек – който е облечен с такива дрехи. Беше вечер, кога Рад Гъдуларя, нахранен и закърпен, стана от дървеното корито на кладенеца. Д. Яръмов, БП, 137. Мама от тъмно до тъмно седеше с игла в ръка. И в определения ден заедно с всички деца от селото ние се явявахме в училище закърпени, чисти и спретнати. М. Гръбчева, ВИН, 11.
2. Разг. За под, стена, съд и др. – който е със запълнени или запушени изкъртени, изровени, продупчени места. Случеше ли се да мине край школото или да види отдалеко белите му закърпени стени, сърцето му се свиваше от болест. Ив. Вазов, Съч. VIII, 143. Той нахранваше овцете, присядаше край закърпеното кюмбе и почваше да разправя на другарите си каквото знаеше за Русия. Ст. Даскалов, СД, 507.
◊ Закърпен с бели конци. Разг. 1. В който неумело са прикрити лъжата, неискреността, измамата (обикн. за думи, твърдения). За свое оправдание ученикът разказа някаква история, но си личеше, че е закърпена с бели конци. 2. Неподходящо прибавен към друго нещо.