ЗАКЪ̀РТВАМ1, -аш, несв.; закъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Започвам да къртя. Димо гледаше подир тракторите. Ей сега те щяха да закъртят гората и да заломят дърветата. Й. Стоянов, ПД, 42. Ванчовци изтичаха напред и закъртиха белите камъчета. Ст. Даскалов, БМ, 15. закъртвам се, закъртя се страд.

ЗАКЪ̀РТВАМ СЕ несв.; закъ̀ртя се св., непрех. Започвам да се къртя. Стената се е закъртила, трябва да се замаже.

ЗАКЪ̀РТВАМ2, -аш, несв.; закъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Разг. Заспивам много бързо. Брат ми легна и веднага закърти.


Източник: Речник на българския език (онлайн)