ЗАКЪ̀РШВАМ1, -аш, несв.; закъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да кърша1. В това време откъм гората се зачу шум. Някой силно закърши клоне, нещо затрополя. К. Константинов, СбХ, 82. Жената не седна, а застана край печката и отчаяно закърши ръце. Сп. Кралевски, ВО, 77. Игна закърши снага, отиде във воденицата. К. Петканов, ОБ, 14. Гъдулката закърши ситна ръченица. Кр. Кръстев, К, 62. А Ганчо Перчема закърши пак с пресипнал и развлечен глас: – Де има вино червено, Радо ле. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 157. закършвам се, закърша се страд.
ЗАКЪ̀РШВАМ СЕ несв.; закъ̀рша се св., непрех. Започвам да се кърша. Една силна прозявка се чу над тях и две дълги ръце се запротягаха и закършиха. Й. Йовков, ВАХ, 81. Оная тънка, па висока снага, като се завие и закърши – като топола. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8-9. Гусли и цафари заехтяха. Кръшни се закършиха хора. В. Марковски, ПЗ, 81.
ЗАКЪ̀РШВАМ2, -аш, несв.; закъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. Разг. Пречупвам нещо, преди да успея да го забия. Ударих клина накриво и го закърших в дървото. Л. Андрейчин и др., БТР, 236.
2. Непрех. Разг. Прекъсвам, спирам дейността си, действията си неочаквано поради някакви спънки, пречки; засичам3. Отплеснахме се по акции, избори, опозиция и добре се справяхме – избихме кътните зъби на опозицията, но тука закършихме. Ст. Поптонев, ОБЛ, 67.
3. Прех. Диал. Правя дупка с клечка върху нещо дървено (Н. Геров, РБЯ). закършвам се, закърша се страд.
◊ Закършил съм я (го). Разг. Изпаднал съм в затруднено, тежко положение, закъсал съм. – Ще встъпя в длъжност, ако ми станеш заместник! – На драго сърце! И без друго съм я закършил с парите. Р. Сугарев, СС, 153.