ЗАКЪ̀СВАМ1, -аш, несв.; закъ̀сам, -аш, св., прех. Започвам да късам. Милена откъсна клонче от близката върба и без да отговори, закъса с наведена глава листата му. Елин Пелин, Съч. I, 82. Размаха ръце, закъса класове, отби се в нивата и тръгна през нея. К. Петканов, МЗК, 153. Като котка вълчицата скочи отгоре му, захапа го, закъса дрехите му. Й. Йовков, АМГ, 88. закъсвам се, закъсам се страд.

ЗАКЪ̀СВАМ СЕ несв.; закъ̀сам се св., непрех. Започвам да се късам. Около плуга троскотът запука, закъса се и плугът тръгна. Й. Йовков, АМГ, 97. Бедното ѝ сърце се залюшка пак, застена, закъса се безумно и запуща кръв из раната си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 106. Двете дружки се погледнаха и пак се закъсаха от смях. К. Петканов, ЗлЗ, 249-250. Обувките ми се закъсаха.

ЗАКЪ̀СВАМ2, -аш, несв.; закъ̀сам, -аш, св., непрех. Разг. 1. Изпадам в затруднено положение; загазвам2. Какво излезе от тази война? Нищо. Чак сега разбраха, че германците закъсват. Д. Добревски, БКН, 23. Вечно бе закъсал и угрижен, но поддържаше име на богат и всесилен човек. С. Чернишев, ЛО, 86. Заклева се още да не помага безплатно в чертежите, когато някой здравата закъса и ще му чукат сол на главата. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 19. // С предл. с и следв. същ. Изпитвам затруднение по отношение на нещо, посочено в съществителното, не мога да се справя с нещо или не ми достига нещо колкото ми трябва, колкото ми е необходимо. – Нали искаха кръв от кандидатите за шофьори, за да ги допуснат до курса, бяха закъсали нещо с плана за кръвта. Ст. Стратиев, ПП, 120. Никога до сега той не бе закъсвал с есенната сеитба. Кр. Григоров, Н, 8.

2. Стесн. Изпадам в безпаричие, в затруднено финансово положение. Знаеш ли колко пъти съм ги молил за малко назаем. И аз закъсвам понякога. СД, 2015, бр. 39-40, 9.

Закъсвам / закъсам я (го). Разг. Обикн. в мин. Изпадам в затруднено, тежко положение. И изведнъж най-неочаквано Ники се хваща с две ръце за косата и силно я дърпа. – Закъсал съм го, братовчееее-ееед! В. Пламенов, ПА, 83. – И аз се поболях... – Ще излезе най-лошото... Закъсвам я. К. Колев, ТЕ, 51.


Източник: Речник на българския език (онлайн)