ЗАКЪСНЯ̀Л, -а, -о, мн. закъснèли. Прич. мин. св. деят. от закъснея като прил. 1. Който идва, пристига или тръгва, заминава със закъснение. Закъснял влак.
2. Който остава някъде, намира се някъде до късно или се прибира отнякъде късно вечерта. Само от време на време по булеварда профучаваше някоя закъсняла кола. П. Вежинов, НБК, 5.
3. Прен. Който става, извършва се или се появява със закъснение. Така и предполагах: процесът не можеше да бъде безразличен дори и към най-закъснялата истина. В. Панайотов, НЧ, 145. Със своите сравнително умерени възгледи Нелидов бе едно закъсняло ехо от времето на Александра II. С. Радев, ССБ II, 399.
4. Като същ. закъснял (закъснелия<т>) м., закъсняла<та> ж., закъснели<те> мн. Човек, който идва, пристига или тръгва, заминава със закъснение. Присъствената книга стоеше точно срещу стаята му и закъснелият вписваше в книгата часа, в който е пристигнал. В. Цонев, СбСт, 244-245.