ЗАКЪ̀ТКАМ, -аш, св. 1. Прех. и непрех. За квачка – започна да къткам. Отвън закътка квачка с наскоро излюпени пилета. Т. Харманджиев, КЕД, 44. След полунощ, когато квачката закътка пиленцата си надоле зад шумата – дърветата оредяха. А. Каралийчев, ПГ, 47.
2. Прех. Започна да примамвам кокошки, като къткам. Кольовица закътка кокошките. Ст. Марков, ДБ, 371. закъткам се страд.