ЗАЛА̀ЗЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); заля̀за, залèзеш, мин. св. заля̀зох, прич. мин. св. деят. заля̀зъл, -зла, -зло, мн. залèзли, св., непрех. Залязвам; зализам, захождам1. Слънцето залазяше зад полегатите голи хълмове на запад. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 110. Когато вечер залазяше слънцето зад Анадолските хълмове, старият паша разхождаше се из градината. Св. Миларов, СПТ, 147. За да знаем де са намерват различните места, забележили са четири главни точки, които са: Запад или Заход, място дето залазя слънцето. С. Бобчев, ПОС (превод), 15-16. В Минкови двори две слънца греят, / едно залазя, друго изгрява. Нар. пес., СбВСт, 225.