ЗАЛА̀ПВАМ1, -аш, несв.; залàпам, -аш, св., прех. Разг. Започвам да лапам. Децата стръвно залапаха черния хляб с чесън и биено сирене. Хр. Максимов, СбЗР, 28. – Изяде ми юфките. Простряла съм юфки на двора, а той като ги залапа! Й. Йовков, АМГ, 93. – Цели две недели сè коприва ям – отговорил Иван и залапал лакомо белия боб. Тем., 1881, кн. 2, 26. залапвам се, залапам се страд.
ЗАЛА̀ПВАМ2, -аш, несв.; залàпам, -аш, св., прех. Разг. Хващам с уста; захапвам. Болното не искаше да залапа гърдата ѝ. Д. Талев, И, 611. Разтакат се някакви мравчици насам-натам, залапали сламчици. Ив. Хаджимарчев, ОК, 338. залапвам се, залапам се страд.