ЗАЛЕПÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от залепя като прил. 1. Който е плътно прикрепен към друго нещо, обикн. с помощта на леплива материя. Залепеният на стената тапет шумно пада. Δ Залепен етикет. Залепен плакат.
2. Прен. Който е плътно допрян, прилепнал до друго нещо. Ковачът лежеше все така, със залепено о талпите чело. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 640. Дебелата му долна устна висеше лениво със залепена на нея мокра угарка. Б. Априлов, СбСт, 195.