ЗАЛЕПЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от залепявам и от залепявам се; залепване1, залепяне. Заповяданата чрез решението на съдилището продажба става пред нарочно определения чрез туй решение чиновник, предварително като са извършат потребните проглашения, обнародвания и залепявания по стените. ДЗОИ I (превод), 265-266.