ЗАЛЕСÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от залеся като прил. Който е обрасъл с дървета или по който са засадени дървета. Виждаха се и най-скришните гънки на гъсто залесената околност – смърчове, ели, гора. Н. Хайтов, ПП, 24. Те живееха в най-хубавия квартал на новия град – сред градини и залесени улици. К. Калчев, ДНГ, 106. Къщата му имаше голяма залесена градина, с тежка желязна ограда откъм булеварда. Д. Калфов, ВП, 74.