ЗАЛЍБВАМ, -аш, несв.; залѝбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Залюбвам. – Аз забравях, че Иванко не може да залиби една робиня. В. Друмев, И, 7. Той [поп Богдан] проумяваше твърде добре християнските длъжности и от все сърце ги тълкуваше и препоръчаше така, както можаха да ги разберат и залибят християните. КН, 1873, кн. 4, 58. Тази богиня [Калипсо] приела Одисея благосклонно и тъй го залибила, щото никак не рачала вече да го пусне да си иде. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 106. Първо либе за мен жали, / за мен жали ден до пладне, / дор юлезне ю градина, / па да иде на кладенци / да залиби друго либе. Нар. пес., СбНУ ХLI, 399. Турци Стояна бедили, / че си е Стоян, че си е / на турска врата похлопал, / бела ханъма залибил. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 245. Аз разиграх врано конче, / превих клонче, вързах конче, / .. / и залибих малка мома. Нар. пес., СбВСт, 35.
ЗАЛЍБВАМ СЕ несв.; залѝбя се св., непрех. Остар. и диал. Влюбвам се; залюбвам се. Жената току разправя – плачело... момичето ни де... залибило се – кой знае на кого се е метнало – сън го не хваща. А. Страшимиров, К, 78. Имало един принц на име Роланд, който ся беше залибил на една принцеса на име Ангелика. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 288. Той ся залиби за грънчарството и всичката му мисъл бе как да си изпече и изтъщи занаята. Й. Груев, СП (превод), 77.