ЗАЛЍВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заливам1 и от заливам се. Всяко ново звънливо заливане прибрежния пясък приличаше на една галба. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 123. И сега те [горичките] все още доставят дърва и дървен материал за част от населението, предпазват околните ниви от заливане при периодичните прииждания на реката. М. Тошков и др., НР, 41. Изградени бяха също много отводнителни системи, чрез които бяха предпазени от заливане над 750 000 дка обработваеми земи. В. Фильов и др., ХК, 8.

ЗАЛЍВАНЕ2, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от заливам2 и от заливам се; заливка2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)