ЗАЛИВÒСВАМ, -аш, несв.; заливòсам, -аш, св., прех. Диал. 1. Замазвам, намазвам, заглаждам. Заливосай лебо с вода да са не изпука. Т. Панчев, РБЯд, 124-125. Заливоса ли стената, дек беше изкрътена. Т. Панчев, РБЯд, 125.
2. Зашлевявам, плесвам. Като те заливосам, та ще отфръкнеш. Ст. Младенов, БТР I, 731.
3. Прен. Прикривам, потулвам нещо нередно или неприятно, като го представям в друга, по-приемлива форма; замазвам. Петко: – По-добре прага на къщата ми да не си престъпвал, като си имал таквази мисъл в сърцето си за мене. Даскал Димитър: – Аз на тебе нищо не казах. Хаджи Андрея: – Хайде сега, няма да заливосваш! П. Тодоров, Събр. пр II, 361. Бързо той отиде на дюгена при Сюлеймана с намерение, ако не може да заливоса работата пред турчина, то да го изведе по лозята и там да го убие. З. Стоянов, ЗБВ I, 182. заливосвам се, заливосам се страд.
◊ Заливосвам / заливосам очите на някого. Диал. Залъгвам някого със странични, второстепенни неща, за да не види истинския вид на нещо лошо. – Прости хора сте, брей! – проговори Данчо и скочи на колене, със запенени уста – лесно ви заливосват очите такива шийрети. Ил. Блъсков, КУ, 38-39.