ЗА̀ЛИВЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от залив. Лодката направи плавен кръг в заливчето и излезе на открито море. П. Вежинов, ДБ, 52. Маслиновата гора се спускаше до широка ивица от бял мраморен пясък, който обхващаше като подкова малко заливче с изумрудена вода и плитко дъно. Д. Димов, Т, 503-504. Морето се вдаваше в много заливчета, обърнати с отвора си на юг и защитени от север. Д. Добревски, БКН, 38.


Източник: Речник на българския език (онлайн)