ЗАЛЍЧВАМ, -аш, несв.; залѝча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Заличавам2. Годеслав: – Воеводо, турих кръст за подписа. Ивайло: – Дай (навежда се над тъпана и заличва кръста с пръста си). Ив. Вазов, Съч. ХХI, 81. Времето всичко заличва. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8. заличвам се, залича се страд.
ЗАЛЍЧВАМ СЕ несв.; залѝча се св., непрех. Остар. и диал. Заличавам се. Актьорът умира, а с него умира и изкуството му. Споменът се заличва дори още приживе, но писаното за него единствено остава. К, 1926, бр. 93, 2. Тоз с толкова безумства бремен век / така гради, че само се заличват / пределите на старий образ мек. К. Христов, В, 102.