ЗАЛЍЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от заличвам и от заличвам се; заличаване1. Додето вечерях, той свиваше до заличване едното си око и кокореше другото, сякаш да го направи биволско. П. К. Яворов, ХК, 83.
