ЗАЛÒЖНИЦА1 ж. 1. Принудително задържана жена, обикн. във време на война или при престъпен акт, като залог, гаранция за изпълнението на някакви условия. Един билюк сеймени подкараха заложницата по прашния път край Марица. М. Марчевски, П, 48. Сюжетът на въпросната опера е взет от приказката за красивата заложница на Багдатския властелин – Шехерезада от приказките из 1001 нощ. К, 1927, бр. 117, 2.
2. Прен. С предл. на. Жена, чиято съдба или чийто успех зависят от нечии интереси или от някакви обстоятелства.
ЗАЛÒЖНИЦА2 ж. Диал. 1. В традиционната българска сватба – възрастна жена, която замества свекървата или домакинята; помайчима, старойка (Н. Геров, РБЯ). Шегаджиите не допуснаха да се размине и обичая когато заложницата подготвя брачната двойка за брачната вечер, след което булката рано сутринта в понеделник трябва да почерпи с блага ракия и да ритне бакърите на площада. СтрВ, 2017, бр. 9, 6.
2. Жена на стар сват, побащим, заложник2; помайчима (Н. Геров, РБЯ).