ЗАЛÒЖНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Положение, състояние на заложник1 (в 1 знач.). Чужди войски окупираха страната, а софийските полкове останаха в заложничество. П. Мирчев, СЗ, 20. По време на Междусъюзническата война от 1913 г. Ясенов заминава на фронта като войник, а през световната война е офицер. Прекарва и заложничество. РД, 1950, бр. 111, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)