ЗАЛÒКВАМ, -аш, несв.; залòкам, -аш, св., прех. и непрех. Диал. Започвам да локам; залочвам. Чичо Митуш напълни каменното корито със суроватка. Едно през друго кучетата надодоха и залокаха суроватката. Й. Йовков, АМГ, 128. Тогава [Кунка] отиде до бързея на реката и бързо залока студената вода с малкото си котешко езиче. Ем. Станев, ПЕГ, 51. залоквам се, залокам се страд.