ЗАЛÒСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от залоствам и от залоствам се. Между семинарията и болницата имало комшулук – дебела желязна врата. Инокентий се бе сетил да нареди така, че залостването да бъде хлабаво. Хр. Бързицов, НЦ, 341.
