ЗАЛÒЧВАМ, -аш, несв.; залòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Започвам да лоча. Взе бакърен котел, наля вода от чешмата и го сложи пред мечката. Тя протегна муцуна и като пръхтеше, сладко залочи. П. Стъпов, ЧОТ, 19. Почнахме ние, песяците и крагуярите, да поим конете, а и загарите залочиха жадно, жадно. Ст. Загорчинов, ДП, 301. залочвам се, залоча се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)