ЗАЛОША̀ВАМ, -аш, несв.; залошèя, -èеш, мин. св. залошàх, св., непрех. Диал. Залошавявам. Па залошал нещо чорбаджията, та казал на момчето: „Брей Йованчо, я ма нещо не бива, та да щеш да ти продам кръчмата?“. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 489. Остарях аз, залошах аз, / не съм силно умен, / песните не са буйни, / ни гласа ми шумен. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 942.
ЗАЛОША̀ВА МИ несв.; залошèе ми св., непрех. Диал. Залошавява ми.