ЗАЛОШАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; залошавèя, -èеш, мин. св. залошавя̀х, прич. мин. св. деят. залошавя̀л, -а, -о, мн. залошавèли, св., непрех. Диал. Влошава се здравето ми; залинявам, залошавам. – Напокон пък жената се поболи, – кой знае от влага ли, от мераци ли, – залошавя жена, катури се, па не можа вече да се дигне. Т. Влайков, Съч. II, 185.
ЗАЛОШАВЯ̀ВА МИ несв.; залошавèе ми св., непрех. Диал. Става ми лошо; прилошава ми, залошава ми. Нечто ми залошавя, та искам да си отида у дома. Н. Геров, РБЯ II, 87.