ЗАЛУ̀МКВАМ, -аш, несв.; залу̀мкам, -аш, св. Диал. 1. Прех. Започвам да лумкам, да бия, да удрям нещо, което издава тъп звук; задумквам, забумквам. Общинският глашатай залумка барабана най-напред срещу кръчмата на площада и колкото му глас държи, провлечено се запровика. Т. Харманджиев, КВ, 209.
2. Непрех. Започвам да лумкам, да бумтя, да бумкам; задумквам, забумквам. Циганите надуха бузи, тъпанът залумка басово и веселбарски. Т. Харманджиев, КВ, 394. залумквам се, залумкам се. Страд. от лумкам в 1 знач.