ЗАЛУ̀ТВАМ, -аш, несв.; залу̀там, -аш, св., прех. Рядко. Започвам да движа насам-натам обикн. очи, ръце, да гледам, да пипам на различни места в търсене на нещо; зашарвам. Димо престана да тича, спря се и залута поглед. Пред окопите на неприятеля лежеше труп. К. Петканов, МЗК, 99. Царят започна да рови възела, безпомощно залута пръсти сред плетеницата на въжето и ръцете му взеха да треперят. А. Каралийчев, ПГ, 82. залутвам се, залутам се страд.
ЗАЛУ̀ТВАМ СЕ несв.; залу̀там се св., непрех. Започвам да се лутам. Аз още от сутринта изскачах из манастира и се залутвах по висотите през гори и пасбища. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 104. Прекосихме някакъв квартал с тесни улички и се залутахме в лабиринт от хижи и сокаци. С. Северняк, ОНК, 244. Буля Модровица млъкна. После се залута из къщи и се залиса в работа по домакинството. Ив. Карановски, Разк. I, 166. Погледът му се залута из необозримата и велика картина на лазурните нощни небеса. Елин Пелин, Съч. I, 127. И корабът, кротко люлян, се залута / в мъглата, на воля оставен. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 182.