ЗАЛЪ̀ГВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от залъгвам2 и от залъгвам се. Нямаше място за залъгване. Прав беше Боян, дваж по-прав в тревогите си, че Ирина ще бърза да натъкми на дело кроежите си. М. Смилова, ДСВ, 67. Не е ли всичко залъгване, запълване на живота, докато най-после той свърши. Н. Антонов, ВОМ, 99. Народът не вярва на празни думи и залъгвания. Народът иска дори човешката душа да му я покажеш, за да я види с очите си. Д. Габе, МГ, 126.