ЗА̀ЛЪК, мн. зàлъци и (простонар.) зàлци, след числ. зàлъка, м. 1. Малък къс от храна, обикн. от хляб, който може да се сложи в устата на един път; къшей, хапка. Серафим режеше по малко с една костура от хляба си и сладко-сладко дъвчеше сухите залъци. Й. Йовков, ЖС, 10. Тя изгуби охота и не можеше да яде. Едвам преглъщаше два-три залъка и ставаше от трапезата. Елин Пелин, Съч. III, 71. Щом майка му сипа ядене, той лакомо заяде. Загорялата му буза се изду от големите залци. И. Петров, НЛ, 75. Съгледа ли, че аз например не съм седнал добре, че ръва хляба, а не си чупя залък по залък, ще ме смъмре с две думи. Т. Влайков, Пр I, 71. Златото блести, хората протягат ръце, грабват късове месо, късат залъци със зъби и пият. П. Стъпов, ЧОТ, 101.
2. Прен. Само ед. Средства за изхранване, за живеене; прехрана, препитание. От жалост към стареца не го изгониха, а го направиха екзекутор. За да не изтърве и тук залъка, Мачухонски се посвети с благоговейна любов на делото си. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 52. Учител, специалист някакъв, че дори и лекар, това са добри, мирни, а и доходни професии. Но все пак те са за човек, който ще мисли само как да осигури залъка. А. Страшимиров, А, 89. Той беше плах, затворен човек. Още повече се затвори той в себе си година след година, клюмна в непрекъснат труд с игла в ръка за залъка на пълна къща с дребни деца. Д. Талев, И, 93. Родът на Кадемлиите няма земя и бай Сато вече двадесет години изкарва залъка си в близката мина. Др. Арсенов, СВ, 153.
◊ Броя (чета) залъците някому. Разг.; Броя (чета) залците някому. Простонар. 1. Гледам вторачено, наблюдавам внимателно какво яде някой, обикн. защото ми се свиди или съм гладен. Не му се ядеше, като гледаше как гладното момче брои залъците му. Гр. Угаров, ПСЗ, 561. Нали знаеш, че когато спя или ям, не искам да ме гледат. Не ща да ми броят залците. Г. Караиванов, ЮМ, 50. 2. Свиди ми се храната, която някой яде. Вземам / взема залъка <от устата> някому. Разг. 1. Лишавам някого и от последните средства за препитание; ограбвам. По това време селяните пъшкаха от непосилен труд, бързаха час по-скоро да приберат хляба с една потайна въздишка, че тая година ще бъде последната на робство, че повече няма да им бъркат по кошовете и вземат залъка им от устата. Ст. Даскалов, БМ, 52. – В гроба дано те тикнат макар, хайдутино, дето ни земаш залъка от устата! – рече някой високо и отчетливо. Г. Караславов, ОХ, 439. 2. Отнемам възможността на някого да работи, да изкарва прехраната си. Мене ми се искаше да узная дали наистина злото срещу нас е извършено докрай, като едничкото ни средство за прехрана [обущарската машина] е предадено томува, който вече и без туй беше взел залъка от устата ни, или не. Ст. Чилингиров, ХНН, 228. Грабя (вадя, изтръгвам / изтръгна) залъка от устата някому. Разг. Лишавам някого и от последните средства за препитание; ограбвам. – Де ще разбереш кой е свой и кой е чужд. – Който граби залъка от устата ти, той е враг. Г. Караславов, ОХ III, 66. С новото правителство бяха най-ненавижданите хора в селото, стари хайдуци, що и залъка на сиромашията вадеха от устата ѝ. Г. Караславов, ОХ IV, 254. Но ето, че животът бил друга лаборатория. Тук алчни, нечестни и посредствени хора протягат ръце и всеки се мъчи да изтръгне залъка от устата на другия. Елин Пелин, Съч. II, 181. Давам си / дам си <и> залъка <от устата>. Разг. Лишавам се от храната си и от най-необходимото, за да пестя и да имам средства за някого или нещо. – Какъв враг може да ти бъде дядо Еким, родният ти баща, който си е давал залъка от устата само и само да ти е добре. К. Калчев, СТ, 177. – Аз се надявам на взводния – подчерта Русин. – Млад адвокат, запасняк, душа човек... За войниците и залъка си дава. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 132. Давам си / дам си от залъка. Разг. Давам си оскъдните средства, които имам за препитание. Той беше уверен, че в този момент и съветниците, и селските чорбаджии, свикани тук, мислеха и крояха не как сами да си издължат нарядите, а как да накарат сиромасите да дадат от залъка си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 253. Деля (отделям / отделя, късам, спестявам / спестя) от залъка си; отделям /отделя залък<а> от уста<та си>. Разг. Пестя, като се лишавам от най-необходимото или от храна, за да имам средства за нещо. Ще работя за двама, за трима, ще работя и дене и ноще, от залъка си ще деля, ама ще спечеля. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 143. Свършила до пети клас в пловдивската девическа гимназия със скромните средства, които можеше да отдели от залъка си застарелият ѝ и сиромах баща. Ив. Вазов, Съч. ХI, 128. Работните хора късат от залъка си за утрешния по-хубав хал на децата си. Цв. Ангелов, ЧД, 184. Паздеря и буля Паздерковица се надуваха. И що да не се надуват: кой друг отдели залъка от уста, син да учи? Сиромаси, ама рекоха, ще изучат Цонча и го изучиха. Ц. Церковски, Съч. III, 257. Деля (разделям / разделя) залъка (залъците) <си> с някого; делим (разделяме) залъците си. Разг. 1. Давам на някого от оскъдните средства, които имам за препитание. По-добре е да те научи да бъдеш горд, честен и независим, да разделяш залъка и леглото си с гладните. П. Михайлов, ПЗ, 89. 2. Живея при еднакви условия с някого, имаме еднакъв начин на живот. Той пожела и аз го доведох при нас, та с нас заедно да дели залъка, или по-добре – глада и теглилата. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 13. Всеки, който бе минал по тези места, е бил придружаван от отряд въоръжени войници или ако е вземал носачи, той ги е държал далече от себе си и никога не е делил залъка си с тях. Гр. Угаров, ПСЗ, 264. С него сме си кроили какви да станем, като пораснем, с него сме делили залъците си. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 125. За залък хляб. Разг. Срещу съвсем нищожно заплащане, колкото за оскъдна прехрана. Той работеше от сутрин до вечер за залък хляб. Засяда ми / заседне ми залъкът <на гърлото>; засядат ми / заседнат ми залъците <на гърлото>. Разг. Изпитвам мъка, потиснат съм от някакво неприятно чувство, тежко настроение (обикн. когато се храня). Крада от залъка на някого. Разг. Ощетявам, ограбвам някого, като му вземам от най-необходимото, от средствата за насъщната храна. – Аз? От тебе?... – разсърди се Павли. – Вие крадяхте, Цанко чорбаджи. От залъка ни крадяхте! Т. Данаилов, СбСт, 229. О не, не е прост народът, умен е той, гледа филми за гонене на диви зайци и вилни зони, заслужава си тия заслужили деятели, които го заглавикват, докато от залъка му се краде. М. Иванов, КБВ, 7. Късам от залъка на някого. Разг. Вземам от най-необходимото, от средствата за насъщната храна на някого, за да имам средства за нещо. – Да свириш, когато всеки месец ти правят обиски вкъщи, когато знаеш, че късаш от залъка на детето, за да плащаш за уроци. М. Грубешлиева, ГР, 100-101. – Бре, хей майчин сине – и обърна се баща ми към въображаемата фигура на Хреля, – че като си имал намерение да ме оставяш, защо не го направи това по-рано, та да не късам от залъка на децата си за тебе? Ст. Чилингиров, ХНН, 117. Нареждат ми се / наредят ми се залците. Диал. Имам усещане за тежест от сухата храна, която ям. Не давам сладък залък някому. Диал. Не оставям на спокойствие някого, непрекъснато безпокоя, тревожа някого. Не съм слагал / сложил (турял / турил) залък в уста<та си>. Разг. Не съм ял нищо. Жена ми унищожаваше вече четвъртото парче надути кренвирши, а аз не бях сложил залък в устата си. ВН, 1959, бр. 2498, 4. – Хайде да вечеряме, че както съм прегладнял – от обяд не съм турял залък в устата си. Г. Райчев, ЗК, 29. Оставам / остана (съм) без залък хляб. Разг. Оставам (съм) без никакви средства за препитание. – Тогава морските пристанища запустяват, външният пазар се съкращава и хиляди, понякога и милиони трудещи се, и на първо място пристанищните работници, остават без работа, а семействата им – без залък хляб. ВН, 1960, бр. 2638, 4.