ЗАЛЪ̀ЧВАМ, -аш, несв.; залъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отделям, отлъчвам някого или нещо от други, понякога с примамка. Ами я слушай какво ще ти каже дядо ти Иван! Гледай да залъчиш горе по Рудините някоя чужда звиска в стадото си, гътни я и я нарами, та тук. Ил. Волен, РК, 74. Дошел си и Нейко от саята, залъчил две бравчета за сватбата. Сърцето му се къса. Още когато ги залъчвал, толкова се колебал кое да обрече. П. Росен, ВПШ, 161. Залъчиха корабите между храсталаците далек от крайморието. Ст. Младенов, БТР I, 734. залъчвам се, залъча се страд.
ЗАЛЪ̀ЧВАМ СЕ несв.; залъ̀ча се св., непрех. Диал. Отлъчвам се, отделям се. Взе [пръчът] да се лъчи, да се губи, а когато е между козите, таз мушне, оназ удари. Вчера пак се залъчи. Й. Йовков, СЛ, 101. Долу, под самата гора, той извърна глава, изхока двете рунтави кучета, които се бяха залъчили след него. Ц. Церковски, Съч. III, 31. Друг къс мъгла се залъчва настрана, окачва се на някоя чука, посивее се там миг-два и се стопява. Ил. Волен, РК, 33.