ЗАЛЮ̀БВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от залюбвам и от залюбвам се. – Или по-добре, да положа инак въпроса – ти зема по харесване или по залюбване, чуваш, по залюбване Трайчева? Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 55.
– Друга (остар. и диал.) форма: залѝбване.