ЗАЛЮ̀БЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от залюбя като прил. Остар. Влюбен. Павлин са приближава до нея, моли ѝ са да му даде едно цветице и, като го получи, с жедност и с удоволствие го крие в пазухата си. Такива са сичките залюбени хора. Л. Каравелов, Съч. II, 72. Тая песен се пеела, за да не се прихващат магиите, правени от зли завистници против залюбени или сгодени момци и моми. РН, 1911, кн. 5-6, 147. Родителите на едина или на другия не позволяват; тогива такъви залюбени побягват и се оженят един за друг. С. Бобчев, Н, 1883-1884, кн. 3-4, 353. Днес е настанало онова щастливо време, което е най-мило на слабите, на плашливите и на залюбените. С, 1872, бр. 45, 355. Рано рани малка мома, / пък йотиде долу, долу, / долу, долу на хорото, / годените разгодила, / залюбените разлюбила. Нар. пес., СбВСт, 598.
◊ Залюбена двойка. Остар. Влюбена двойка. А там из алейките тесни / залюбени двойки се скитат. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 127.
– Друга (остар. и диал.) форма: залѝбен.