ЗАЛЮ̀ЛЯМ, -яш, св., прех. Диал. Залюлея1. Кавалът свири, а младите залюлят онова кръшно хоро, па де: зупа-зуп, зупа-зуп. М. Георгиев, Избр. разк., 128. Я дай ми, боже, я дай ми / тиа ми буйни даждове, / тиа ми буйни ветрища — / гората да ми залюлят, / шумата да ми обронат, / потера да ме не стигне! Нар. пес., СбНУ XLIV, 381. Не ми е жал за майка, / .. / лю ми е мило, най-мило, / мужкото дете малечко! / Кой ке го него повие? / Кой ке го него залюля? / Кой ке го него набозае? Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 3. Расти, Иванчо, голям да станеш, / га вятар повяй, да та залюля. Нар. пес., СбНУ XLVII, 72. залюлям се страд.
ЗАЛЮ̀ЛЯМ СЕ св., непрех. Диал. Залюлея се.