ЗАЛЮ̀ШВАМ, -аш, несв.; залю̀шна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. залю̀шнат, св., прех. Рядко. 1. Люшвам, разлюлявам, залюлявам1. — Чудом се чудя на него. Да му изстине сърце от всичко — и първо хоро есенно кога залюшнем, да не излезе да го види. П. Тодоров, Събр. пр II, 179. През вечер облачен така понявга свий / от невиделица нечакан, буен сприй / в гората — залюлей, залюшне и размята / кат някой тъмен дух, шеметно дървесата. П. П. Славейков, БСб, 1897, кн. 3, 229. ● Обр. — Не знам защо си мисля често: / къде залюшна строен стан / синът на стария злочестни, / припомняш ли си го? Златан? Н. Хрелков, ДД, 308.
2. Запращам нещо някъде, обикн. със замах. Понякога те грабне като вихър трясъкът на граната, залюшне те в безкрайността — всичко утихва, сякаш над тебе се притварят тежки похлупаци. М. Кремен, Б, 122. залюшвам се, залюшна се страд.
ЗАЛЮ̀ШВАМ СЕ несв.; залю̀шна се св., непрех. Рядко. 1. Люшвам се, разлюлявам се, залюлявам се. Затрополяха покривите, дъждът засвири по плочите, дърветата се залюшнаха и мокър вятър го заля цял, задави го. Ем. Коралов, МВ, 22. Едничко тук безгрижното хоро / на празник се залюшва на мегдана. Бл. Димитрова, Л, 67. Тук-тамо се ранен залюшна / читак башибозук и пред дувари метна — / и .., тълпата ги безчетна / доби. П. П. Славейков, КП ч. III, 277.
2. Падам, отпускам се настрани със залюляване; люшвам се. Ръцете му вече не можеха да държат и билникът се търколи между гредите. Захар се наведе да го дигне, но нещо го блъсна в главата и тя се залюшна настрани. М. Кремен, СС, 121. Един [от господарите] тогава ужасèн прошушна, / в ръцете му [на бедния] посочил кървав нож — / и после с вик предсмъртен се залюшна, / завинаги потънал в свойта нощ. Н. Хрелков, ДД, 117.