ЗАЛЯ̀ГАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от залягам1. След строя идеше мушкане с байонет на сламено чучуло, после пълнене и разглобяване на пушки, залягане, пълзене и прикриване в сеното. Ст. Дичев, ЗС II, 481-482. Както обикновено става при подобни случаи, заповедта за залягане дойде късно. Гърмежите събориха на земята цялата верига. Х. Русев, ПС, 216. Един подир друг бойците се измъкнаха през отвора на избата и под закрилата на двете им картечници, с прибежки и залягания, се добраха до съседната къща. Ив. Мартинов, ДТ, 205.
ЗАЛЯ̀ГАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от залягам2 и от залягам се. Дойде им нов началник, един строг мъж, който обичаше прекаленото залягане в работата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 205. Той ходел в консерваторията и ведно със залягането да преодолее чуждия език старателно усвоявал познанията по пиано. Ст. Грудев, ББ, 17. Иде той при мене за важна работа: проси ми ходатайство за една служба. Как става убит и усърнал, като узнава, че заляганията му не се увенчават с успех! Ив. Вазов, Съч. IX, 146. Всичките залягания и побуждения на человечеството са обърнати към достигането на едно колкото са може по-голямо добруване. Ступ. 1875, бр. 5, 35.