ЗАЛЯ̀ЗВАМ, -аш, несв.; заля̀за, залèзеш, мин. св. заля̀зох, прич. мин. св. деят. заля̀зъл, -зла, -зло, мн. залèзли, св., непрех. 1. За слънце, месец, звезди — скривам се зад хоризонта. Противоп. изгрявам. Вън слънцето залязваше. Като огромно огнено кълбо то бавно се наклоняваше към срещния бряг. П. Спасов, ХлХ, 188. Месецът съвсем залезе зад облаци и алеите потъмняха и се сляха с черните силуети на дърветата. Ив. Вазов, Съч. XI, 132. Луната бе залязла и лагерът изглеждаше съвсем тъмен. П. Вежинов, НС, 227. — Море невредно юначе, / доде котли си налея — / три пъти слънце залезе, / три пъти слънце огрея. К. Христов, СК, 74.
2. Прен. Поет. За ден — завършвам със залеза на слънцето и се сменям с нощ. Исках никога да не свърши тоя гол път, никога да не стъпя на земята, никога да не залезе тоя невероятен ден. Бл. Димитрова, ПСС, 276. Денят отдавна бе залязъл — / люлееше се мрачна дремка. Н. Хрелков, ДД, 85. Денят залязва в тъмнокървав плам. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 187. Дните прихождат. Минават. Искрят. И с усмивка залязват. А. Разцветников, С, 45. ● Обр. Аз съм лъч от слънцето голямо, / верен син на майката земя, / и животът ми не ще залезе / в гроба ми от светлина облян. Кр. Белев, ПЗБ, 61.
3. Прен. Книж. Преставам да съм във възход, постепенно упадам, замирам; западам. Същата година цар Иван-Срацимир се отметна от Търновската патриаршия и се подчини на Константинополската. Така стори и Балик, та се разцепи българската църква и взе да залязва славата ѝ. Ем. Станев, А, 103. В романа той [Горки] показва борбата между старото и новото, между това, което исторически залязва и загива, и това, което укрепва. Лит. XI кл, 135. Тук престарели мирове залязват, / там други са заченати, свят до свят. К. Христов, ППож., 154. Ренесансът залязва. Но както слънцето, дълго след като е потънало зад хоризонта, все още осветява с лъчите си небосвода, така и сиянието на Ренесанса озарява изкуството на десетилетията, през които вече се заражда новият бароков стил. М. Бичев, АНВ, 11.
◊ Залязва ми / залезе ми звездата. Книж. Преставам да съм прочут, знаменит, славата ми отминава. Той заряза и Ивайла, когато звездата му залезе, и мина към новия владетел. Ив. Вазов, Съч. XIV, 16. Тука е бил екзекутиран Стенка Разин, оттука Наполеон почна своето връщане и звездата му почна да залязва, за да помръкне на скалистия остров Св. Елена. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 56. Залязва ми / залезе ми чивията. Диал. Объркват ми се работите, изпадам в тежко положение; забатачвам се.
— Други (остар. и диал.) форми: зализам и залазям.