ЗАЛЯ̀ЗВАНЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Отгл. същ. от залязвам; залез, заник. Противоп. изгряване. Слънцето висеше вече над западния небосклон. Оставаше още един час до залязването му. Ив. Вазов, Съч. XVII, 124. В тая минута слънцето, което беше на залязване, излезе из облак и хвърли жълтеникавите си лъчи върху двете носилки. Й. Йовков, Разк. II, 83. През 1673 г. той [Флемстид] публикувал ефемериди, съдържащи таблица за изгряванията и залязванията на Луната. Ив. Въжарова, ИН (превод), 200. ● Обр. Но самият негов живот, тъй поетичен и огрян, пред залязване, от любовта на неговата избраница, София Льовентал, хвърля още една поетическа сянка над неговите тъжни перли. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 63.
— Други (остар. и диал.) форми: зализане и залазяне.