ЗАМÀЙВАМ, -аш, несв.; замàя, -àеш, мин. св. замàях, св., прех. 1. Предизвиквам у някого виене на свят, шемет; зашеметявам. От таблите със супа излиза бяла пара, чийто мирис достига до носа ни с мълниеносна бързина и сила и ни замайва като опиум. Л. Стоянов, Х, 122. Въздухът беше спарен, миришеше на пот и тютюнев пушек, които уморяваха и замайваха. Г. Райчев, Избр. съч. II, 153. Тихо бръмчат момчетата, дето са по чиновете, високо и на различни гласове пеят купчинките покрай двете стени. Ала тоя шум вече не ме замайва, аз свикнах. Т. Влайков, Пр I, 150. Сега светлините я замаяха, шумът и движението през един работен ден я поразиха... Струваше ѝ се, че целият град скита из улиците и че никой не мисли да се прибира. Г. Караславов, Тат., 181. ● В съчет. с глава. А момчетата в селото не обичат Василчо. Той не пуши с тях ония дебели цигари от царевична коса, които димят като главни и замайват главата за цяла седмица. Л. Михайлова, Ж, 46. Гъст аромат замайва главата му, но мисълта му не угасва. З. Сребров, Избр. разк., 46. — Ами виното, не разбирам, то пък защо ти е всеки ден... Замайва главата и не ти ли пречи? Д. Талев, ЖС, 256.
2. В съчет. с поглед, очи. За нещо с много ярки тонове, ярки шарки или силен блясък — въздействам силно върху зрението и нарушавам нормалното възприемане; премрежвам. Понякога из разпуканата земя внезапно израства грамадно дърво, отрупано с хиляди алени цветове, които грабват и замайват погледа. Св. Минков, ДА, 77. Черквата замайваше погледа с богати болярски премени, които лъщяха от сърма, между шестте мраморни колони. Ив. Вазов, Съч. XIV, 6. Изобилието и свежестта на плодовете е тъй голямо, че замайва очите и напълва душата. Н. Каралиева, Н, 60.
3. Предизвиквам у някого силно вълнение, правя някого обикн. объркан, смутен, неспособен да разсъждава и възприема нормално; зашеметявам. Скъпият парфюм на Анет, нейната близост, ласкавият ѝ поглед го замаяха съвсем. Д. Ангелов, ЖС, 221. Йордан изсипа всички ония думи, които я затоплиха и замаяха. Л. Михайлова, Ж, 82. Вдигна ръка Айкуна девойка, / отметна си яшмака от свила, / ослепи го с бялото си лице, / замая го с очите си тъмни. А. Разцветников, Худ. С I, 177. // Прен. Правя някой да се унесе, да се забрави; омайвам, опиянявам. Имам такова хубаво хазайче, в което толкова съм се влюбил, любовта е такова нещо, че замайва. Хр. Радевски, Избр. пр III, 70. Но хайдушкият живот увлича, замайва човека и от ден в ден променя нрава му. П. Константинов, ПИГ, 199.
4. Изненадвам, учудвам някого много силно; смайвам, слисвам. Всички тия толкова чудновати и тайнствени неща просто замаяха детската ми глава и ме изпълниха с някаква смесица от страх, недоумение, почуда и възторг. Т. Влайков, Пр I, 47. Той искаше да блесне пред тях и да ги замае, да разберат колко способен е той. Ст. Даскалов, ЕС, 170. — Работата е да знаеш къде да натиснеш според тактиката. Замай ги, вземи им ума с внезапни удари — каза Калинков. Ем. Станев, ИК I и II, 150. Спря в Берлин. Големият град го замая. Г. Караславов, Избр. съч. II, 340.
5. Прен. Повлиявам силно на някого и правя той да вижда, да схваща нещата като мене и да постъпва в зависимост от моите убеждения или желания; омагьосвам. Защо с тия кучета искаш да се сдушиш. Как можаха така да те замаят? А. Гуляшки, СВ, 304. — Аз го слушах и всяка дума от устата му я гълтах. — Марта, замаял те е... Има той някоя билка. П. Тодоров, Събр. пр II, 303. Даже гърците се разтревожиха и печатът им нададе вик, че „тия хитри, коварни българи“ са успели да замаят гостите си и да ги направят от врагове свои приятели! Ив. Вазов, СНЖ, 80. Седна при него, взе да го черпи, да му приказва, да го замайва — турчинът се забрави. Й. Йовков, ВАХ, 97.
6. Главозамайвам. Поетът бе лекомислен. Замаяха го лесните му успехи. М. Грубешлиева, ПИУ, 76. Той видя нагледно, при представленията на „Хъшове“ онова, което им липсваше, за да бъдат действително достойни за благосклонното отношение на публиката, което го насърчи, без да го замае. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 5. Умей да свършваш точно на върха, / когато още е неясен краят, / преди успехът да ти спре дъха, / преди похвалите да те замаят. А. Германов, М, 107.
7. Диал. Забавям, задържам някого някъде (Н. Геров, РБЯ). замайвам се, замая се страд.
ЗАМÀЙВАМ СЕ несв.; замàя се св., непрех. 1. Получавам виене на свят, шемет. При едно трудно минаване на „Кончето“ Зорка изпада за миг в нерешителност. Поглежда надолу и се замайва. Бл. Димитрова, Лав., 137. — Не е страшно. Куршумът разцепил само кожата. Замаял си се само от удара. Д. Талев, ПК, 703. Месецът заплита в мрежа от коприна двамата. Свят им се вие. Замайват се и затварят очи. Д. Габе, Н, 8. Двамата мъже в боричкането достигнаха пропастта и сега Стантон, който се замайваше от смъртното стискане, можеше да види пътя на края на морето, което изглеждаше, че го привлича. БД, 1909, бр. 22, 2.
2. Силно се развълнувам и ставам обикн. объркан, смутен, неспособен да разсъждавам и възприемам нормално; зашеметявам се. „България не е руска провинция и военният министър трябва да е българин; Цанков са удиви и са замая!“ С. Радев, ССБ II, 555. Райка се замая и причерви от срам, задето Тинка я е заварила с ергенин. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 55. Но как стана, че той щом срещна / една магьосница с главица млада, / със мисли черни, пакостни и грешни, / ала с очи изпълнени със радост, / и се замая, и сгреши. М. Петканов, ЦТ, 10.
3. Силно се изненадвам, учудвам, обикн. от нещо извънредно хубаво, приятно; смайвам се, слисвам се. Залите ставаха все по-прекрасни и човек се замайваше от тяхното великолепие. Св. Минков, СЦ (превод), 53. Миналата неделя бях към Клисура. Слушай, изпреварват ни синковците под Зли дол. Като светнали едни градини, да се замаеш. Ст. Станчев, ПЯС, 23.
4. Главозамайвам се. Когато за кратко време се възкачва на най-високите обществени постове, той [генерал Заимов] нe сe замайва от успехите. Е. Каранфилов, Б III, 58.
5. Диал. Слисвам се, обърквам се и се чудя какво да предприема. Моят стопанин не пожъна нито един клас, изяде готовото и нямаше семе за сеитба. Зави се и се замая горкият. А. Каралийчев, МИ, 9. Цонка е болна. Тича майка ѝ от врачка на врачка. Нищо не помага. Замая се майка ѝ, сбърка се. Ц. Церковски, Съч. III, 194. Изкъртих вратника, събудих старите. Клетите, като видяха Недя тъй, замаяха се и не знаят що правят. А. Страшимиров, А, 548. При татка искам да ида, / при татка в Стара планина; / .. / зави са майка, замая — / камък ѝ падна на сърце. Хр. Ботев, Съч. 1929, 33.
6. Диал. Забавям се, задържам се някъде. Там се спря и затършува кърпата си из всичките джебове, каквото да се замае и чуе думите на Шериф ага, който правеше разпореждане. Ив. Вазов, Съч. XXII, 148. И забави ли се нещо, тя го пита де се е замаял, с коя е приказвал. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 394. — Готово ли е, Сашке? — Откога съм го нагласила! Ами ти защо се замая толкоз? Ст. Марков, ДБ, 174.
◊ Замайвам / замая главата на някого. Разг. 1. Въодушевявам някого за нещо. — Свободата на частната инициатива е замаяла главите на болшинството американци. Всички мечтаят да станат милионери. Г. Белев, КВА, 238. 2. Накарвам някого да се влюби в мене. Питам кой е тоз. Поет, думат ми. Боже опази я, рекох, на поет в ръцете да не влезе. Ще ѝ засуче някое стихотворение, та ще замае главата на момичето. Елин Пелин, Съч. IV, 215. Към Оля [героят] се усмихваше блажено / и леко ѝ докосваше ръката. / И мислеше си: „Само малко проза, / малко стихове, но силна доза, / ей богу, аз замайвам ѝ главата!“ . Ем. Попдимитров, СР, 39. 3. Ставам причина някой да се главозамае, да се самозабрави от постигнати успехи, от придобита власт и др.; главозамайвам. — Уверен съм, вуйчо, че и ти да беше на власт, по-други избори няма да направиш. Властта замайва главата. Ив. Вазов, Съч. XXI, 136. Награждават го с орден, но успехът не замайва главата му. Замайва ми се / замае ми се главата (свят). Разг. 1. Получавам виене на свят, загубвам равновесие. Старата усети, че главата ѝ се замайва, лицата започват да се замъгляват пред очите ѝ. В. Геновска, СГ, 182. Отведнъж на Монката му стана зле, главата му се замая. Елин Пелин, Съч. II, 40. Бабичката често се оплакваше, че от по-дълго навеждане главата ѝ отмалявала и дори свят ѝ се замайвал. Г. Караславов, Избр. съч. I, 385. 2. Слисвам се от работа, неприятности и под. и се чудя какво да предприема. Главата ми се е замаяла тези дни, не знам какво да правя — и той разказа за червеноармейците — как ги намерил в кошарата, и сега вече се страхува да не ги открие някой. Ж. Колев и др., ЧБП, 139. 3. Изпитвам изключително силно чувство, обикн. от нещо извънредно приятно, хубаво, което ме е смаяло. Главите ни се замаяха, когато музейната пазителка завъртя ключа, отвори една тежка врата в подземието на двореца и ни въведе в залите, където са подредени могилните археологически находки. А. Каралийчев, С, 127. — Билянке, ще ми станеш ли къщница? От тия думи свят ѝ се замайва, наклонява глава до коньова грива и се изгубва в топли тръпки. К. Петканов, ОБ, 6.