ЗАМАНДАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; замандаля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Заключвам врата с мандало. Иван Мечката, наместо да се хвърли върху убийцата на господаря си, в страха си силно притвори вратата на трапезарията, замандали я отвънка и нададе вик колкото го глас държи. Ст. Заимов, М III, 376.
2. Заключвам, затварям някого. Той отведе в общината Димо Стойков и го замандали в избата. Г. Караславов, Тат., 163. И казах на момчетата: „Ха излазяйте навън“ — те излязоха и аз го пуснах и излязох, та го замандалих отвън и си отидох. М. Кънчев, В, 86. замандалявам се, замандаля се страд.