ЗАМÀЯ. Вж. замайвам.
ЗАМÀЯ, мн. няма, ж. Поет. Замайване. — Радомире, ти?! — възкликна девойката. Само миг след това потъна в прегръдката му приласкана, понесена от замая. М. Смилова, ДСВ, 62. Той, външният зрител, прозря онова, което влюбеният не успяваше да види всред замаята на любовта. Ив. Вазов, Съч. XXIX, 155. И с поглед стъмен от предсмъртна замая / аз плахо превих колена прималели. Д. Дебелянов, С 1946, 138. Залюшнат грохна там единът; / в замая другите двамина / отминаха. П. П. Славейков, ЕП 1907, 20.