ЗАМÀЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от замая като прил. 1. Който има замайване, виене на свят, шемет; зашеметен. Стойко задърпа овена, изведе го зад струпания народ. Няколко души се хвърлиха върху замаяното добиче, хванаха го за рогата. Г. Караславов, С, 81. ● За глава. Зашеметен, със замаяна глава, като че беше пил, но весел, Христо тръгна към каруцата си. Й. Йовков, ВАХ, 176. Евгени прекара целия този предиобед в болницата със замаяна глава. Д. Ангелов, ЖС, 502. Стана и побягна с още замаяна глава, но отвсякъде го срещаха все разпятия. Й. Вълчев, СКН, 198.
2. Който не възприема, не мисли, не действа нормално поради силно вълнение, умора, разсеяност и др. — Какво си ти, Христо ефенди? Болен ли си бил? — Ба... Аличауш... да... не! От горещината... — измънка замаяният Ковачев. Ив. Вазов, Съч. XII, 157. Съставиха набързо един акт на все още замаяния и недоумяващ Алипи Ристанкин, прочетоха му го с прескачаници, накараха го да го подпише. Д. Калфов, СбСт, 39. // За очи, поглед — който изразява объркване, неспособност за нормално възприемане, мислене, действие. Свирепият му поглед и зловещото дуло на парабела смразиха кръвта на бившия овчар. Силно изплашен, той подаде пушката си, преглътна, хвърли замаян поглед наоколо си. Д. Ангелов, ЖС, 254. Две-три мисирки, изнемощели, не виждаха сякаш пилетата си, които се събираха около им и гледаха с тъпи, замаяни очи. Й. Йовков, АМГ, 70. Внезапно пред замаяния взор / селение в безкрайния простор / с безчетни сиви здания въстава — / на вечността грамаден кораб плава! Ем. Попдимитров, СР, 118.