ЗАМÀЯНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Състояние на замаян. Поръча коняк и докато леката замаяност на алкохола го облекчаваше от случката, почна разсеяно да наблюдава навалицата. Д. Димов, ОД, 41. Няма да му позволя да вземе жена без зестра. В тая къща трябва да се внася, не да се изнася — разсъждаваше Манол и усещаше приятна замаяност от изпитата ракия. Ем. Станев, ИК I и II, 202.