ЗАМЕНЍМОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от заменим. Поради вътрешната заменимост на образите и идеите в тази цялост една космологична и теологична представа може да стане форма за моделиране на социално или морално поведение. Б. Богданов, О [еа]. Понятието за „аз“ е свързано с нашата обществена роля. Самото местоимение говори за своята заменимост с „ти“, „той“ и т.н. Ал. Панов, ТЛ [еа].