ЗАМЕНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от заменявам и от заменявам се; заменяне, заменуване. Той седна до нея и накратко ѝ разказа как беше успял да издейства заменяването на смъртната ѝ присъда с доживотен затвор. Д. Ангелов, ЖС, 329. Генералът се ръкува дружески с него и попита: – А как сте с взаимното заменяване? – Постигнахме пълно взаимно заменяване не само в екипажа, но и в цялата рота – гордо отговори Стоев. НА, 1959, бр. 3439, 3.