ЗАМÈРЯМ1, -яш, несв. (рядко); замèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Замервам1.
ЗАМÈРЯМ СЕ несв.; замèря се св., непрех. Остар. и диал. Замервам се. Но той се съвладя и насочи пушката. И се замеря в левия хълбок. Й. Йовков, СЛ, 27.
ЗАМÈРЯМ2, -яш, несв.; замèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Замервам2. Почнахме да замеряме с камъни птиците и зайчетата. Н. Райнов, ЗС, 18. Черното момиче го замеряше със ситни камъчета и закачливият му смях се носеше наоколо. А. Каралийчев, ЛС, 27. Спря се Яна – спря горкана, / сърце бие; / с ръка стреля, с две замеря / луд гидия. Ц. Церковски, Съч. I, 203. Времето беше изпълнено с надежди. В такива години светът изглежда по-лъчезарен, даже и когато го замеряме с презрение и укори. Ч. Добрев, Избр. II, 501. замерям се, замеря се страд. и взаим. Те шумно се ритаха едно друго и се замеряха с камъни. Ст. Дичев, ЗС I, 362. Нахвърлиха се в плитката топла вода и започнаха да се пръскат и да се замерят с шепи мокър пясък. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 257-258.
ЗАМÈРЯМ СЕ несв.; замèря се св., непрех. Замервам се, замервам2, замерям2.
◊ Замерям лева с куршум. Разг. Много ми са малко парите, съвсем ми са недостатъчни. – Сега, при толкоз нужда, хората лева с куршум го замерят, а той... Злато е туй, я му направи сметката, колко прави! Й. Йовков, Б, 51. Не му замерям / замеря. Диал. Не обръщам внимание, не придирвам. Не съм замерял бога (господа) с камъни; бога ли съм замерял с камъни. Разг. Не съм извършил непоправима грешка, че да страдам или да не заслужавам някакво внимание. – Ехей, какво си вирнал нос, погледни и насам. Ние да не сме бога с камъни замеряли? Кр. Григоров, Р, 151.