ЗАМÈСВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от замесвам2 и от замесвам се. Като тръгваше преди десетина дни от Балкана, остави вкъщи само за едно замесване брашно. Ст. Марков, ДБ, 158. Ние посрещахме с нетърпение деня на замесването, защото тогава сухият комат се заместваше от топлата питка. Д. Казасов, ВП, 59. На година от смъртта правим замесване, на което каним всички близки и роднини. Замесване в съдебен процес. Замесване в политически борби.
2. Диал. Само ед. Замески (в 1 знач.); засевки. В четвъртък става замесването, а в неделя – сватбата.