ЗА̀МÈСКИ мн., ед. (рядко) зàмèска. Диал. 1. Народен обичай, при който се замесват обредни хлябове в четвъртък преди сватбата; засевки, замесване. Обредната страна на сватбата се покрива в повечето случаи с т.нар. засевки, наричани и месене, квас (в Западна България), замески (Източна България). Хр. Вакарелски, ЕБ, 565.
2. Хлябът, който се меси във връзка с този обичай. В четвъртък вечер зетят и деверът ще идат със замеска у годеницата и като поседят до два часа, на отиване ще променят замеската (хлябовете) и си отиват. С. Бобчев, Н, 1883-1884, кн. 3-4, 356.