ЗАМЕСТЍТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Качество или състояние на заместител. В началото беше все още достатъчно умен и чувствителен, за да осъзнава заместителството, това не е истинското, истинското тепърва предстои, но постепенно и плавно футболът го впримчи в мрежите си. Т. Димова, М [еа].
◊ По заместителство. Адм. В ролята, качеството на заместник (в 1 знач.), като заместник; по заместване. Когато завърших ВИТИЗ, не вярвах че ще ме вземат в някой театър. Взеха ме по заместителство. Т, 2007, бр. 1-3, 27.